
Често се говори, че България е една от най-евтините страни в Европейския съюз, но дали това всъщност се усеща в джобовете на гражданите? Статистиката разкрива интересен парадокс: въпреки че общото ценово равнище у нас е едва 63% от средното за ЕС, покупателната способност остава ограничена, а значителна част от доходите се поглъщат от най-базовите нужди.
Анализът на разходите показва, че българските домакинства са силно зависими от три основни пера: храна, жилище и транспорт. Тези категории заемат близо 56% от общия бюджет. Най-тежкият удар идва от хранителните стоки и безалкохолните напитки, които „изяждат“ почти една трета (29,6%) от средствата на средностатистическия човек.
Тенденцията при разходите за храна е тревожна – те продължават да растат. За четвъртото тримесечие на 2025 г. средният разход на глава е скочил до 948 лева, което е увеличение от 6,8% спрямо предходната година. Дори малкият ръст в процентното съотношение на тези разходи подчертава колко критична е тази категория за семейния бюджет.
Когато погледнем към жилищните разходи, виждаме още един контраст. Цените в този сектор в България са едва 41% от средните за Европейския съюз, но въпреки това те остават значими, заемайки 15% от месечните разходи. От своя страна транспортът и комуникациите добавят още 11,3% към сметката, с годишен ръст на разходите от 4,1%.
Има обаче и добри новини в статистическия пейзаж. Доходите на българите започват да надминават темпото на инфлацията и разходите. През края на 2025 г. средният доход на човек е достигнал 3687 лева, което представлява ръст от 9,4%, докато общите разходи са се увеличили с по-скромните 5,6%.
В крайна сметка, макар финансовото пространство на домакинствата леко да се разширява, структурата на потреблението остава консервативна и фокусирана върху оцеляването. Високата концентрация на разходи за първа необходимост означава, че всяко ново поскъпване на хранителните стоки се усеща моментално и болезнено, независимо от общото ниво на цените в Европа.
