Представете си ситуация: обяд за четирима в сърцето на Дъблин струва 150 евро, докато същият тип хранене във Варна достига 250 евро. Този стряскащ контраст, споделен от земеделския министър Пламен Абровски, разкрива дълбокия разрив между реалните цени на продуктите и сметките, които плащаме в ресторантите.
Анализът на министъра показва, че докато в магазините за основни храни се наблюдава успокояване и дори лек спад през август, секторът на услугите и ресторантьорството продължава да натоварва потребителите. Според него това усещане за поскъпване е подхранено от неконтролиран скок в цените в началото на 2024 г., провокиран от очакванията за приемането на еврото.
За да се бори с този натиск върху най-уязвимите, правителството залага на инициативата „Кошница с грижа“. Програмата не е просто формалност, а инструмент, който осигурява поне 15% отстъпка за 30 основни продукта. Данните показват, че тя е най-ефективна за хората, които разполагат с бюджет между 5 и 10 евро за посещение в магазина, като при някои стоки потреблението е скочило с до 65%.
Важен акцент в стратегията е, че тези намаления не трябва да се отразяват негативно върху производителите, а да се поемат от търговците. Проектът вече надхвърля големите вериги и обхваща регионални магазини, като някои партньори дори доброволно увеличават обхвата на отстъпките.
Паралелно с цените, държавният контрол върху безопасността на храните остава приоритет. Случаят с вноса на слънчоглед от Аржентина е показателен за новия, по-строг подход. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) вече прилага 24-часов режим за вземане на проби и изследвания за пестициди при всяка пратка от трети страни.
Сигурността е подсилена и на сухопътните граници. Инспекциите в ГКПП „Капитан Андреево“ потвърждават, че държавните лаборатории работят с обновена техника, за да се изключи всякакъв риск от манипулация на пробите. Министърът подчерта, че няма да има компромис с качеството, когато става въпрос за здравето на гражданите.
За да се предотврати прехвърлянето на производствените разходи върху крайния потребител, правителството е осигурило 170 млн. евро подкрепа за близо 50 000 земеделци. Тази сума, разделена между горива (100 млн.) и торове (70 млн.), е директен отговор на енергийната криза в Близкия изток и целта е българските стопанства да останат конкурентоспособни.
