В един свят, където границите между националните кухни се размиват, а стандартите за обслужване се изравняват, българският потребител често се сблъсква с парадокс: цени в ресторантите, които предизвикват сравнения с едни от най-скъпите европейски столици, докато средният доход остава значително по-нисък. Този ценови феномен отново излезе на дневен ред след изказване на вицепремиера Атанас Пеканов, който открито постави въпроса за несъответствието между българските цени и жизнения стандарт.
От своя страна, представителите на ресторантьорския и хотелиерския бранш категорично отхвърлят обвиненията в прекомерни надценки. Златко Златанов, виден деятел в сектора, подчертава, че привидно високите проценти надбавка – дори 200% – често не са достатъчни за покриване на всички разходи, особено когато заведенията предлагат и развлекателни програми. Той изтъква, че крайната цена на всяко ястие включва не само продуктите, но и заплати, осигуровки, данъци, ДДС, разходи за ток, вода, отопление, наеми, поддръжка, както и загуби от бракувана продукция.
Индустрията настоява, че ресторантьорството не може да бъде приравнявано с обикновена търговия. Приготвянето на храна на място от квалифициран персонал и предоставянето на качествено обслужване са ключови компоненти, които оскъпяват услугата. Основен камък на препъване в диалога между държавата и бизнеса остава ставката на ДДС. Докато в 24 европейски страни тя е по-ниска, в България секторът работи с 20%, което според Златанов е „непосилно“ и поставя бизнеса под огромен натиск.
Връщането към намалена ставка от 9% би било глътка въздух за мнозина и според бранша би стимулирало „изсветляването“ на икономиката в сектора, което в дългосрочен план може да доведе до по-високи приходи за държавната хазна. Въпреки това, Златанов признава, че съществуват и недобросъвестни практики, особено в някои туристически курорти, където цените действително достигат абсурдни нива. Той обаче настоява тези единични случаи да не хвърлят сянка върху усилията на „нормалните ресторантьори“, които се борят да поддържат бизнеса си в условията на непрекъснато растящи разходи.
Напрежението между правителството и ресторантьорския бранш остава, като всяка страна представя своите аргументи. Докато потребителите се надяват на по-достъпни цени, а вицепремиерът Пеканов призовава за по-голяма съобразеност с местния стандарт, бизнесът настоява за разбиране на специфичните си предизвикателства и по-благоприятна данъчна среда. Намирането на баланс, който да удовлетвори и трите страни – държава, бизнес и потребители – изглежда като най-голямото предизвикателство в близко бъдеще.
