Дълго време възприемахме Перперикон основно като суров скален град, но последните археологически разкрития рисуват една много по-бляскава и амбициозна картина. Оказва се, че древните обитатели на Родопите не са се задоволявали само с функционалност, а са се стремили да пренесат великолепието на големите антични центрове високо в планината. Професор Николай Овчаров обяви откриването на фрагменти от статуи в цял ръст, което е истински прецедент за подобен тип високопланинско селище.
Находките, датирани между III и V век, хвърлят нова светлина върху градоустройството на скалния град. Макар и силно повредени, тези скулптури доказват, че площадите и храмовете на Перперикон са били украсени по подобие на римските мегаполиси в равнините. Археолозите са идентифицирали части от мъжка фигура, при която ясно се разпознават вдигнато рамо и част от гръдния кош, както и фрагмент, за който се предполага, че е принадлежал на статуя на животно.
Интересен детайл е местоположението на тези находки – те са концентрирани около разкрития по-рано това лято мавзолей тип ротонда. Според изследователите, статуите вероятно са били обект на оскверняване в по-късни епохи, което затруднява точното определяне на първоначалните им позиции. Липсата на оцелели надписи по постаментите оставя отворен въпроса дали тези монументи са изобразявали божества или видни граждани.
Професор Овчаров обръща внимание и на специфичния „перпериконски стил“. Въпреки че местните майстори може би не са достигали виртуозността на скулпторите от големите имперски центрове, техният стремеж да постигнат архитектурен блясък е неоспорим. Откритите по-рано колони, капители и корнизи допълват този пъзел на една планинска култура, която е искала да бъде в крак с модата на своето време.
Тази нова глава от историята на Перперикон е от ключово значение за разбирането на социалния живот и естетическите критерии на хората, населявали скалния град преди хилядолетия. Макар и фрагментарни, тези „епохални“ за мястото находки са поредната стъпка към разгадаването на голямата мистерия, която този обект продължава да бъде за съвременната наука.
