Представете си обикновена пластмасова щайга, чиято цена е едва 3,50 евро. На пръв поглед тя е просто съд за транспорт, но според разследванията на Комисията за защита на потребителите (КЗП), тя се превръща в истинска „машина за пари“ за някои търговски вериги. Чрез налагане на такса от 1 евро при всяко доставяне, една щайга може да генерира приходи от 365 евро годишно – сума, която надвишава стократно стойността на самия предмет. Тази практика, наречена „щайга-ударничка“, натоварва директно българските производители, което в крайна сметка може да доведе до по-високи цени за крайния купувач.
Проблемът с разходите не свършва дотук. Анализи на КЗП показват alarmiraщи резултати: основните хранителни продукти в София са по-скъпи, отколкото в европейски столици като Виена и Берлин. Още по-тревожно е, че разликата между цената, на която веригите купуват стоката, и цената, на която я продават, е многократно по-висока в България, отколкото в Германия. При пазарен дял от 60% до 70%, големите търговски мрежи имат огромна власт над доставчиците, което създава риск от нелоялни търговски практики.
Защитниците на потребителите вече предприемат действия. По случая с щайгите е подаден сигнал до Комисията за защита на конкуренцията, като потенциалните глоби за нарушения могат да достигнат до 10% от оборота на виновните вериги. Паралелно с това, КЗП вече е наложила санкции в размер на над 110 000 евро за заблуждаващи практики. Става въпрос за класически капани като разминаване между цената на етикета и тази на касата, както и за „фалшиви“ промоции, при които стоките на намаление са в минимално количество и изчерпват почти моментално.
Безопасността на храната също е под сериозен удар. Проверки в „кухня-майка“ в Пловдив, обслужваща голяма верига, разкриха катастрофално състояние на хигиената и липса на документи за произхода на продуктите. Ситуацията е аналогична и в София и Пазарджик, където бяха затворени топли точки, а в един склад бяха открити месни продукти с изтекъл срок на годност. Тези факти поставят под въпрос проследимостта на храната, която попада на масите на потребителите.
Освен физическото здраве, търговците атакуват и психиката на уязвими групи, особено възрастните хора. Под лупата са реклами за хранителни добавки, които обещават „чудесни“ лекувания на всичко – от стомашни проблеми до рак, използвайки съставки като куркума и глухарче. КЗП предупреждава, че тези продукти не са лекарства и често се продават от фирми, които изчезват от пазара веднага след като приберат печалбите си.
Всички тези елементи – от таксите за щайги до фалшивите промоции и лохата хигиена – създават една обща картина на скритото ценообразуване. В крайна сметка сметката за всички тези „вътрешни разходи“ и административни такси на веригите плаща потребителят на касата. Единственият начин за защита остава критичното отношение: внимателно сравняване на цените, проверка на касовите бележки и скептицизъм към твърденията за „магически“ лечебни свойства на добавките.
