
Сливен продължава да бъде демографският „двигател“ не само на България, но и на целия Европейски съюз. Според последните данни на Евростат за 2024 г., областта за трета поредна година заема първото място по плодовитост в континенталната част на блока. Със средно 2,58 деца на жена, Сливен оставя зад гърба си почти всички останали европейски региони, доказвайки устойчивост в тенденциите за възпроизводство.
Недалеч от лидера се нарежда и област Ямбол, която затвърждава българската доминация в тази класация. С показател от 2,42 живородени деца на жена, Ямбол заема престижното второ място в континентална Европа. Единствените територии в целия ЕС, които изпреварват българските области, са френските отвъдморски департаменти Майот и Френска Гвиана, където цифрите са съответно 3,51 и 3,10.
Тези данни изглеждат още по-впечатляващи на фона на общия спад в раждаемостта в Европейския съюз. Средният коефициент за ЕС е паднал до критичните 1,34 деца на жена – най-ниското ниво от началото на века. В този контекст Сливен и Ямбол се явяват като изключения, надхвърляйки дори теоретичния минимум от 2,1 деца, необходим за простото възпроизводство на населението.
На национално ниво България запазва титлата си на страната с най-висока плодовитост в ЕС за трета поредна година. Въпреки че общият коефициент за страната е отбелязал лек спад от 1,81 през 2023 г. до 1,72 през 2024 г., България остава пред останалите държави членки. Освен Сливен и Ямбол, добър демографски потенциал показват и областите Ловеч и Пазарджик, които също преминават границата от две деца на жена.
Контрастът вътре в страната обаче е осезаем. Докато Сливен процъфтява, региони като Перник и София-столица отчитат значително по-ниски нива на плодовитост – съответно 1,39 и 1,47. Тези разлики подчертават сериозното разслоение в демографските процеси в различните части на България, като Разград и Кърджали също се нареждат сред местата с по-ниски показатели.
Исторически погледнато, Сливен е постоянен лидер в тази сфера през последните години. Преди 2022 г. първото място се заемаше от румънския окръг Васлуй, но оттогава българският град не отстъпва водещата си позиция. Тази тенденция превръща региона в обект на интерес за демографите, които анализират факторите, поддържащи високата раждаемост в Югоизточна България.
