
Политическата арена е известна със стреса си, но за Найо Тицин, PR-ът на „Продължаваме промяната“, този натиск достигна критична точка в кулоарите на Народното събрание. В един обикновен сряда, 29 юли, спокойствието на сутринта бе прекъснато от внезапно и плашещо усещане за „къси съединения“ в главата, което първоначално го накара да се опаси от инсулт. Моментът бе достатъчно драматичен, за да го принуди да потърси незабавна помощ в медицинския кабинет на парламента.
Пътят към истинската диагноза премина през Военномедицинската академия, където скенерът изключи най-страшните сценарии като тумори или инсулти. Въпреки това, усещането за въртящ се свят не изчезна, което доведе до хоспитализация и установяването на рядко и трудно за произнасяне състояние: Персистиращо постурално-перцептивно замайване (PPPD). Това хронично функционално вестибуларно разстройство остави сериозна следа върху здравето му, причинявайки загуба на 4 килограма само за няколко дни.
Здравният срив се превърна в сериозен повод за размисъл не само за самия Тицин, но и за най-близките му. Съпругата му, оперната певица Александрина Пендачанска, силно се разтревожи от случилото се и настоя той да напусне динамичния и напрегнат свят на политиката. Нейният призив е ясен: смяна на попрището в името на по-спокоен живот, за да се избегне рискът от повторение на подобна криза.
Историята на Найо Тицин е белязана от постоянна близост до медиите и властта. Преди да бъде лицето на комуникациите в ПП, той е минавал през различни етапи – от журналист в БНТ и вестник „Стандарт“, до политически консултант на „Демократи за силна България“. Неговата творческа жилка се проявява и в продуцентската му къща „СПОТЛАЙТ“, която стои зад известни проекти като сериала „Четвърта власт“.
Тицин е известен и със своята склонност към провокации и театралност. Един от най-запомнящите се моменти в кариерата му е участието му в протестите срещу кабинета Орешарски през 2013 година. Тогава той се появи пред парламента в усмирителна риза и с маска на Волен Сидеров – един смел и странен перформанс, цел на който беше да привлече вниманието на камерите към начина, по който полицията извежда политици от сградата.
