Соня Колтуклиева споделя тежките си преживявания директно от болничното легло в „Св. София“. Журналистката описва състоянието си като критично, белязано от силни болки в рамото, повръщане и непоносима чувствителност към светлината. В момента екипът от лекари обмисля дали консервативното лечение ще бъде достатъчно или ще се наложи хирургическа интервенция заради установената фрактура.
Драмата се разгръща на тротоара пред централата на Полицията, където Колтуклиева се чувства напълно изоставена. Тя споделя ужаса от момента на удара и разочарованието си, че въпреки състоянието ѝ, никой не е предложил най-базови грижи като чаша вода или място за почивка. Докато тя е изпитвала физическа и психическа мъка, около нея са звучали обвинения за „провокация“, което само засилва чувството ѝ за несправедливост.
Най-тежкият емоционален удар за журналистката обаче не е физическата болка, а притеснението за бременната ѝ дъщеря, която живее в Америка. Този стрес, съчетан с травматичните спомени от предишни нападения, създава картина на човек, който се чувства уязвим в професията си, но е решил да не мълчи.
След първоначалния шок, прегледът във ВМА носи известно успокоение за състоянието на главата и прешлените, макар че е назначен контролен скенер след четири седмици. Колтуклиева разкрива, че е получила подкрепа от различни политически фигури, като Слави Трифонов се оказва най-настоятелен в опитите си да се свърже с нея, докато Бойко Борисов и Пеевски също са изразили отношение към случилото се.
В своя разказ тя поставя важен въпрос за етиката и безопасността на журналистите, подчертавайки, че никой не трябва да бъде третиран брутално заради зададени въпроси. Интересен е погледът ѝ върху охраната на политиците – тя ги вижда като жертви, които просто изпълняват грубите заповеди на своите работодатели.
Колтуклиева не крие гнява си и към определени колеги и политици, като обвинява някои от тях в лицемерие и опити да превърнат собствения си стрес в център на вниманието, докато тя е била в състояние на пълен физически и психически срив.
