Половина век и две години поминаха от събитията, които промениха Кипър завинаги, но раните от 1974 г. остават дълбоки. Докато за едни този ден е символ на освобождение и мир, за други той е напомняне за насилие и незаконна окупация. Днес островът остава разделен не само физически, но и идеологически, с две коренно различни визии за бъдещето.
Турският президент Реджеп Ердоган категорично заяви, че Анкара няма намерение да изостави кипърските турци в тяхното стремление към справедливост. Обичайки военните действия отпреди 52 години като „Мирната операция“, той подчерта, че Турция ще продължи да бъде гарант за техните права. Визията на Анкара е категорична – решението на кипърския въпрос трябва да премине през създаването на две отделни държави.
От другата страна на спектъра е гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, който определя случилото се като „отворена рана“ за гръцкия свят. Атина настоява за пълно обединение на острова и изразява непоколебима подкрепа за Република Кипър. Според Мицотакис, единственият легитимен път напред е чрез стриктно спазване на международното право и резолюциите на ООН, без присъствието на окупационни войски.
Корените на този дълбок разкол се простират до 1974 г., когато турската армия нахлува в северната част на острова като реакция на държавен преврат, целящ присъединяването на Кипър към Гърция. По-късно, през 1983 г., в окупираната зона е обявена Севернокипърската турска република – държава, която до днес е призната единствено от Турция.
В настоящия момент международната общност, водена от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, се опитва да възроди преговорите между двете страни. Целта е да се намери жизнеспособно и устойчиво решение, което да превърне Кипър в модерна европейска държава, способна да просперира в рамките на ЕС, но разликата в позициите между Анкара и Атина остава огромна.
