Внезапен обрат в геополитическото напрежение в Близкия изток: Вашингтон и Израел сложиха в режим на изчакване планираните военни операции срещу Иран. Решението на Доналд Тръмп не е акт на доброволна щедрост, а стратегическа пауза, продиктувана от молби на Техеран и ключови регионални играчи.
Американският президент не крие мащаба на това, което е било подготвено. В платформата си „Трут соушъл“ той подчерта, че силата на планираните удари е била такава, че не е виждана от края на Втората световна война насам. Сега обаче тази военна машина е спряна, но с една категорична цена: бързо споразумение за пълното отваряне на стратегическия Ормузки пролив и окончателен край на иранските ядрени амбиции.
Конфликтът се разпали отново заради безопасността на търговското мореплаване. Въпреки ангажиментите на Иран от юни за сигурност в региона, поредица от атаки срещу кораби в началото на юли принуди САЩ да възобновят ударите си на 7 юли.
Ключова роля в този дипломатически маньовър изигра Саудитска Арабия. Престолонаследникът Мохамед бин Салман в разговор с Тръмп изрази сериозни опасения, че мащабна американска операция може да се превърне в неконтролиран пожар. Рияд се опасява, че удари по иранската енергийна мрежа ще провокират ответни атаки срещу собствените им съоръжения в Персийския залив.
Паралелно с телефонните разговори, в Вашингтон се проведоха и закрити срещи. Министърът на отбраната на Саудитска Арабия, Халид бин Салман, се срещна с Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс, за да обсъдят стратегията за ограничаване на иранското влияние без пълномащабна война.
