Пловдив се сбогува с един от своите. В траурна зала „Север“ стотици хора се събраха, за да изпратят Илиян Филипов в последния му земен път. Близки, приятели, верни фенове на „Ботев“ (Пловдив) и легенди на клуба, рамо до рамо с настоящия треньор Станислав Генчев и емблематични фигури като Тодор Неделев, Ивелин Попов и Александър Александров – Кривия, дойдоха да отдадат почит. Атмосферата беше тежка, изпълнена с мъка и с неразрешени въпроси, висящи във въздуха.
Илиян Филипов, на 53 години, беше повече от бизнесмен; за много хора той беше спасителят на „Ботев“. В момент, когато клубът бе изправен пред финансов колапс, именно неговата намеса и собственост дадоха нова надежда на „канарчетата“. Той бе човекът, който пое отговорността и се опита да извади отбора от бездната, оставяйки трайна следа в сърцата на привържениците.
За съжаление, неговият път бе прекъснат по най-жесток начин. В нощта на 29 срещу 30 септември, около 1:00 часа, след мача между България и Естония на стадион „Колежа“, един куршум сложи край на живота му. Трагедията шокира не само футболната общност, но и цялото общество, оставяйки горчив привкус за съдбата на хората, свързани с българския футбол.
Разследването бързо доведе до ареста на Славчо Мегеров, бивш служител на Филипов. Като основен мотив за убийството се посочват неуредени финансови отношения – една банална, но често смъртоносна причина, която отново разкрива тъмната страна на бизнес взаимоотношенията и напрежението, което може да ескалира до фатален изход.
Смъртта на Илиян Филипов не е изолиран случай. Той е седмият футболен бос в Пловдив, който намира насилствен край. Списъкът е дълъг и зловещ: Георги Илиев, Николай Попов – Мартеницата, Петър Петров – Пешо Патерицата, Георги Калапатиров – Италианеца, Александър Тасев – Остапа и Георги Проданов. Тази мрачна статистика рисува картина на проклятие, което сякаш витае над тепетата, превръщайки футболния бизнес в опасно поприще.
Сбогомът с Илиян Филипов е сбогом не само с един човек, но и с част от надеждата за по-чист и спокоен футбол. Неговата смърт е поредно напомняне за дълбоките проблеми и опасности, които съпътстват управлението на футболни клубове в България, и за цикъла на насилие, който така и не изглежда да намери своя край.
