В света на българската политика паметта често се оказва краткотрайна, а политическите принципи – изненадващо гъвкави. Последните събития около президентската надпревара разкриват интересни зависимости и неочаквани обрати в отношенията между основните политически играчи. На фокус е задочният сблъсък между Ивайло Мирчев и Костадин Костадинов, който поставя под въпрос автентичността на опозиционното говорене.
Според съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев, лидерът на „Възраждане“ е направил рязък завой, който на практика го поставя в позиция на скрит поддръжник на Илияна Йотова за предстоящия балотаж. Мирчев подчертава парадокса в ситуацията: само допреди броени дни Костадинов гръмогласно настояваше за оставката на Йотова, а днес действията му изглеждат като добре калкулирана индиректна подкрепа за нея.
Основание за тези изводи даде официалното изявление на „Възраждане“. Костадин Костадинов беше пределно ясен, заявявайки, че нито един глас от неговата партия няма да бъде даден за Андрей Гюров. Тази позиция, макар и облечена в опозиционна реторика, де факто облагодетелства досегашната власт в президентската институция, срещу която партията уж се бори.
Синхронът в посланията и действията на различни политически субекти след първия тур на изборите повдига сериозни въпроси за задкулисните договорки. Докато едни говорят за радикална промяна, а други за стабилност, избирателите остават свидетели на сложни маневри, които често влизат в пряко противоречие с досегашните обещания. Предстоящият втори тур ще бъде лакмус не само за кандидатите, но и за политическата последователност на формациите, които се опитват да дирижират вота.
