Статистическите данни за безработицата в област Сливен за 2025 година на пръв поглед изглеждат стабилни, но зад тях се крие тревожна истина. Спадът в процента на безработните не е бележка за икономически разцъфтоване, а по-скоро сигнал за капитулация на пазара на труда. Хората просто спират да търсят работа и напускат икономическия оборот, което създава опасна илюзия за стабилност.
Реалността е стряскаща: коефициентът на икономическа активност за лицата между 15 и 64 години е рухнал с 7,1 процентни пункта, достигайки едва 62,8%. Заетостта също следва тази негативна крива, като спада до 59%, като при жените този показател е още по-нисък – едва 53,8%, в сравнение с 63,9% при мъжете.
Образованието се очертава като основният разделител в региона. Докато почти всички с висше образование (90,4%) са заети, ситуацията за тези с основно или по-ниско образование е катастрофална – само 32% от тях намират работа. Този огромен разрив подчертава структурния проблем на местната икономика, която не успява да абсорбира нискоквалифицираната работна ръка.
Най-тежкият удар обаче е в броя на икономически неактивните лица. В групата от 15 до 64 години те са 36,6 хиляди души, а ако разширим обхвата над 15 години, числото скача до ужасяващите 72,3 хиляди души. Това са хиляди граждани, които са извън производствения процес, което задълбочава социалните и демографските кризи в областта.
Причините за този застой са системни. Сливен остава в списъка на регионите с ниска инвестиционна активност, малък брой предприятия и ниска производителност на труда. Бизнесът в региона е заклещен между недостига на квалифицирани кадри и липсата на реални възможности за растеж.
Ако не бъдат предприети спешни и целенасочени политики за привличане на инвестиции и модернизиране на образованието, Сливен рискува окончателно да се превърне в икономическа периферия. Стабилната безработица е само маскировка за постепенно изгасване на икономическата енергия на региона.
