Тишината в някогашните редакционни offices на „Новая газета“ в Москва е оглушителна. За Дмитрий Муратов, човекът, който прекара три десетилетия в борба за истината и бе награден с Нобеловата награда за мир, това е символ на нещо много по-голямо от края на един вестник. Днес свободната журналистика в Русия е почти напълно притисната, а регистрацията на изданието е отнета, превръщайки го в призрак на собствената си слава.
Когато говорим за Украйна, Кремъл все още се опитва да продаде идеята за „победа“. Но за Муратов този термин е станал напълно безсмислен. Как може да се говори за триумф, когато цената е разкъсването на милиони човешки съдби в две славянски нации? Според него, независимо от финала на този конфликт, мащабът на човешката трагедия прави всяко обявяване на победа морално невъзможно.
Още по-тревожен е фактът, че езикът на заплахите се превръща в ежедневие. Муратов отбелязва стряскащата статистика: над 500 пъти от началото на годината в Русия е споменато използването на ядрено оръжие. Това вече не са просто изблици на радикални личности, а системно присъствие в държавните медии и официалните форуми, което хвърля сянка на несигурност върху целия свят.
Парадоксът на „сигурността“, с която Владимир Путин оправда нахлуването през 2022 година, става все по-очевиден. Вместо обещаната стабилност, Русия днес се сблъсква с атаки на дронове, енергийни кризи и технически сривове на комуникациите. Въпросът на Муратов е директен и болезнен: увеличи ли се всъщност сигурността на страната, или тя просто бе използвана като параван за агресия?
Вътрешната картина е още по-мрачна. Репресиите срещу всеки, който се осмели да мисли различно, са достигнали нови нива. С етикети като „чуждостранни агенти“, „екстремисти“ и „терористи“ властта методично изолира стотици интелектуалци и публични фигури, превръщайки Русия в място, където истината е най-опасното нещо, което човек може да притежава.
