Докато всички погледи са вперени в етикетите на сиренето и олиото в супермаркета, истинската финансова дупка в семейния бюджет се отваря на съвсем друго място. Националната статистика разкрива една по-тревожна реалност: фокусът върху хранителните стоки измества вниманието от услугите, които реално „изяждат“ парите ни всеки месец.
Въпреки че годишната инфлация е закотвена на 5,7%, това е просто средно аритметично число. Ако погледнем под повърхността, нехранителните стоки са поскъпнали със 7,7%, а услугите – със 7%. Това са разходи, които нито можем да отложим, нито да премахнем от ежедневието си, без да влошим качеството на живота си.
Най-болезненият удар идва от здравеопазването и транспорта. Статистиката е категорична: извънболничната помощ е скочила с 18,6%, а стоматологичните услуги – с почти 12%. Ако имате домашен любимец, поддръжката му е станала с над 20% по-скъпа. Това са „невидими“ разходи, които се натрупват тихо, докато се успокояваме, че цената на хляба е стабилна.
Автомобилът отдавна спря да бъде просто удобство и се превърна в лукс, който изисква сериозна издръжка. С поскъпването на горивата – бензин и дизел – транспортните услуги като такситата също са коригирали тарифите си с над 18%. Дори рутинни дейности, като варенето на домашна ракия, вече струват със 17% повече, доказвайки, че инфлацията е проникнала във всяка ниша на бита.
България продължава да поддържа темпове на инфлация, които ни държат над средните нива за еврозоната. Важно е да разберем, че дори когато инфлацията се „забавя“, това не означава, че цените падат – те просто растат с една идея по-бавно. Крайният резултат е един и същ: в края на месеца разполагаемият доход стига за все по-малко неща.
В крайна сметка, вашата лична „инфлация“ не се измерва с процентите на НСИ. Тя се усеща в момента, в който платите сметката за лекар, гориво и образование. Когато тези задължителни пера в бюджета растат, спестеното от разпродажби в хранителния магазин се изпарява за минути, оставяйки усещане за постоянен финансов натиск.
