
Държавният план за 2026 година представлява сложен баланс между социални ангажименти и финансови рискове. От една страна, гражданите ще видят повече средства в своите сметки, но от друга, цената на това ще бъде значително увеличение на държавния дълг, който може да нарасне с до 10,1 млрд. евро. Тази стратегия цели да покрие дефицита от 5,7% от БВП и да изплати натрупани задължения, като същевременно инвестира в стратегически сектори.
За пенсионерите и работещите новите разпоредби носят конкретни промени. Пенсионнитези се увеличават със 7,8% чрез швейцарското правило, като минималната пенсия достига 347,51 евро, а таванът остава на 1738,40 евро. Важно е да се отбележи, че новите пенсионери вече няма да получават ковид добавката от 30,68 евро. Паралелно с това, минималната работна заплата е фиксирана на 620,20 евро, а максималният осигурителен доход се покачва до 2300 евро, което ще доведе до по-високи вноски за лицата с по-високи доходи.
Административният сектор предстои да премине през сериозна трансформация. Държавните и съдебните служители ще започнат да плащат лична част от осигуровките си (първоначално 20%, с цел 40% до 2027 г.), но правителството гарантира, че чистите им заплати няма да намалеят. В същото време се планира 10% съкращение на общите разходи за персонал в държавните ведомства, като се изключват армията, МВР, затворите и общините.
Местната власт остава в приоритет с инвестиционна програма от 1,108 млрд. евро за обновяване на инфраструктурата – от пътища и водопроводи до училища и детски градини. Специален акцент е поставен върху изплащането на стари фактури за вече извършени ремонти, които възлизат на над 214 млн. евро. Общините също така са защитени от общото съкращение на разходите за персонал, за да се гарантира стабилността на социалните и местните услуги.
Здравният сектор получава допълнително финансиране от 412,3 млн. евро, като общият бюджет на Здравната каса достига 5,256 млрд. евро. Най-голям дял от средствата отиват за болниците (над 2,3 млрд. евро) и за лекарства и лечение. За да се ограничи злоупотребата, се въвежда нов механизъм в електронните здравни досиета, чрез който пациентите могат да сигнализират за фиктивни прегледи. Същевременно се обещава подкрепа за младите лекари, а средствата за лечение на тежкоболни деца в чужбина остават гарантирани.
От финансова гледна точка, държавата залага на заемни средства, включително чрез европейския инструмент SAFE (над 3,2 млрд. евро), насочени към отбрана и военна индустрия. Общият дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро, или около 30,1% от икономиката. Според финансовото министерство, това е единственият начин за „връщане към нормалността“ и изчистване на старите сметки, без да се компрометират текущите социални ангажименти и инвестициите в бъдещето.
