Летният сезон по българското Черноморие се превръща в истинска „златна мина“ за частния медицински сектор. Докато туристите търсят почивка, лекарите в курортите прилагат стратегия на пълна ценова независимост, избягвайки договори с НЗОК. Резултатът е стряскащ скок в цените на услугите, който варира между 10% и 25% спрямо миналата година, като най-силно се усеща при спешните интервенции.
В Южното Черноморие, особено в Слънчев бряг и Несебър, се прилага интересна, но противоречива тактика – диференцирани тарифи според националността на пациента. Докато за българите един преглед може да струва между 30 и 60 евро, за чуждестранните туристи цената често е почти тройна, достигайки близо 100 евро. Подобен разрив се вижда и при рентгеновите изследвания, където разликата е значителна.
Ценовият шок не спира до първоначалния преглед. Добавянето на консумативи, ехографии и инфузии бързо набива сметката, като при по-сериозни случаи сумите могат да достигнат до 800 евро. Дори базови манипулации като инжекции или поставяне на абокат имат своите фиксирани цени, а домашните посещения в Созопол и Царево достигат до 110 евро.
На север ситуацията е различна, но също толкова скъпа. Има огромна разлика между цените в град Варна и тези в Златни пясъци. Докато в града специализиран преглед струва до 65 евро, в курорта цените излитат поради високите наеми на помещенията. Там преглед при общопрактикуващ лекар започва от 80 евро, а специалисти като ортопеди или УНГ лекари тактуват между 100 и 200 евро.
Дори най-простите процедури в северните курорти, като промивка на ухо или обработка на рана, започват от 70-80 евро. Повикването на лекар в хотелска стая вече струва около 70 евро, а поставянето на шевове може да достигне до 105 евро. Единственото, което остава относително стабилно, е цената за изписване на рецепта.
Опитите за регулиране на този „див запад“ в медицината досега са безуспешни. Проект на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци за създаване на субсидиран център за безплатна помощ за българи, подкрепен с 250 000 лева от общински данъци, бе отхвърлен. Мотивът беше, че публични средства не могат да финансират частна търговска дейност, което оставя летовниците изцяло на милостта на свободния пазар.
