Сливен се намира в странна икономическа ситуация, в която цифрите на хартия изглеждат позитивно, но реалността на пазара на труда е тревожна. Докато средните заплати бележат ръст, броят на хората, които реално работят в областта, продължава да намалява.
През второто тримесечие на 2026 г. средната брутна заплата в региона достигна 1 074 евро. Това е увеличение от 4,5% спрямо началото на годината. Въпреки това, Сливен остава в последната третина на националната класация, заемайки 20-то място сред 28-те области, и изостава със значителните 370 евро от средното ниво за България.
Сравнението със съседните региони подчертава това изоставане. Докато Ямбол е само малко пред Сливен с 1 079 евро, Стара Загора демонстрира много по-силна позиция с средно възнаграждение от 1 230 евро, което я поставя на пето място в страната.
Свиването на заетостта е друг сериозен проблем. Към юни месец в областта са наети 36,6 хиляди души, което е спад от около 200 души спрямо март и почти 2% на годишна база. Това е в пълен разрез с националния тренд, при който заетостта през тримесечието всъщност се е увеличила.
Особено стърпи е разликата между двата сектора на икономиката. В обществения сектор заплатите са значително по-високи – средно 1 293 евро, при което и броят на наетите расте. В частния сектор обаче ситуацията е обратната: средното заплащание е под прага от 1 000 евро (точно 959 евро), а броят на работниците се свива с 4,6% на годишна база.
По отношение на структурите на заетост, преработващата промишленост остава най-големият работодател с над 25% от наетите. Следват търговията и здравеопазването. Най-големите загуби на работни места обаче са регистрирани в сектори като строителството и образованието.
В заключение, макар и с леко изкачване в класацията, Сливен продължава да се бори с системни проблеми. Растежът на заплатите не е достатъчен, за да компенсира отлива на работна ръка и слабостта на частния сектор.
