Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, изрази скептицизъм относно официалните прогнози за бюджетния дефицит. Според неговите изчисления, реалната стойност на недостига в хазната ще се установи в диапазона около 3,5%, което е значително по-ниско от заложените 5,4%.
Експертът аргументира своята позиция с математическа несъвместимост в приходната част. Той подчерта, че дори при отчитане на всички плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, както и капиталовите проекти, сметките не показват потенциал за реализиране на 9 милиарда лева приходи за период от пет месеца. Според Костов, фокусът върху разходите за пенсии и издръжка е погрешен, тъй като същинският проблем се крие в капиталовата програма.
По отношение на осигурителната система, Костов приветства решението за повишаване на максималния осигурителен доход, но го определи като твърде предпазливо. Той заяви, че по-сериозно увеличение би било по-ефективно, тъй като това директно се отразява върху размера на обезщетенията за майчинство и безработица, връщайки се обратно към хората под формата на социални права.
Коментирайки плановете за съкращения в държавната администрация, икономистът изрази готовност за реформи, но призова за рационален подход. Той критикува прибързаността на мерките, отбелязвайки, че за качествен анализ са необходими повече време и задълбочено проучване, вместо хаотични съкращения.
В заключение, Костов отхвърли тезата, че държавният сектор е основен двигател на инфлационните процеси. Той посочи, че влиянието на 136 000 служители върху икономиката на страната е преувеличено, докато истинските причини за поскъпването на живота се коренят във външни шокове, геополитическо напрежение и специфики на търговските надценки.
