Случаят „Баба Алино“ се превърна в болезнен пример за това как държавните и общинските институции могат колективно да „затворят очите си“ пред мащабно незаконно строителство. Според регионалния министър арх. Иван Шишков, този феномен не е изолиран случай, а част от по-широк модел на управление, при който политически сили от целия спектър са проявили услужлива пасивност. Тази „организирана слепота“ е позволила на инвеститори да продават имоти, които на практика не би трябвало да съществуват в правния мир, благодарение на спорни удостоверения за търпимост и вписвания в кадастъра.
Кметът на Варна е поставен в центъра на критиките заради липсата на решителни действия за спиране на незаконните процеси. Въпреки че държавата е инициирала разкриването на схемата, законът е категоричен: само общината има правомощията да издаде заповед за събаряне. Липсата на кураж за справяне с проблема е довела до ситуация, в която собствениците на тези имоти вероятно ще бъдат въвлечени в дълги съдебни битки, търсейки обезщетения от инвеститорите, вместо да живеят в законни домове.
Паралелно с варненския скандал, изграждането на магистрала „Хемус“ остава символ на порочните практики в периода 2018–2021 г. Министър Шишков описва ситуацията като „криминален сюжет“, при който са раздавани огромни суми без наличието на готови проекти или разрешения за строеж. Вместо реално строителство, държавата е извършвала плащания, които впоследствие са потъвали в неясни схеми, оставяйки инфраструктурната карта на страната незавършена.
Един от най-абсурдните аспекти на този модел е свързан с раздадените аванси в размер на над 1 милиард лева. Тези средства, предоставени на фирми без възможност за реална работа, на практика са се превърнали в безлихвени заеми. Още по-притеснително е, че по-късно е одобрена методика за индексация, която предвижда допълнително оскъпяване с близо 85%. Сега държавата е изправена пред предизвикателството да защити интереса си, настоявайки фирмите да построят поне една трета от магистралата на старите цени, за да компенсират обезценените публични средства.
Липсата на адекватна транспортна мрежа има и своята трагична цена – високият брой катастрофи по пътищата. Претовареният трафик по тесни и амортизирани трасета, които трябваше отдавна да бъдат заменени от магистрали, създава постоянни рискове за живота на гражданите. За да се ускори процесът по изграждане, правителството обмисля нови подходи, включително строителство на концесия, което да запълни дефицитите в националната инфраструктура.
В крайна сметка, разплитането на тези схеми минава през дълбока съдебна реформа. Само чрез независима прокуратура и работеща правосъдна система може да се установи кой точно е „запушил устата“ на разследващите органи и кой е архитектът на механизмите, позволили източването на държавния бюджет. Промяната в приоритетите на регионалното министерство сега е насочена към защита на държавния интерес, а не на отделни бизнес лобита, които години наред са се възползвали от административния хаос.
