Концепцията за „всичко включено“ или олинклузивът, която дълго време се считаше за върха на туристическото удобство, започва да губи своя блясък. Дори в Турция, която превърна този модел в глобален стандарт, се наблюдава тенденция към отказ от него, което поставя под въпрос устойчивостта на подобен подход в дългосрочен план.
Според Стоил Далевски, собственик на хотел в Слънчев бряг, този тип туризъм е подходящ единствено за огромни, изолирани комплекси, където няма какво друго да се разгледа. В дестинации с богата култура и уникални забележи, олинклузивът всъщност ограничава туристите, като ги затваря в стените на хотела и ги лишава от възможността да опознаят местната кухня и автентичните ресторанти.
От финансова гледна точка, пакетните услуги изглеждат привлекателни за потребителите, тъй като предлагат предвидимост и усещане за по-ниска цена. Много хора предпочитат да избегнат рискът от неочаквани разходи в ресторантите, избирайки комфорта на предплатеното хранене, което често излиза по-евтино от комбинирането на нощувка със закуска и отделно хранене навън.
Един от най-мрачните аспекти на този модел е огромното количество храна, което се изхвърля ежедневно. Туристите, подтикнати от идеята за „безплатно“, често си напълват чиниите с разнообразни продукти, които впоследствие не успяват да изядат. Този мащабен проблем с разхищението е почти невъзможно за ограничаване, въпреки призивите за по-разумно потребление.
Освен екологичния проблем, съществува и риск за здравето. Смесването на множество различни храни, които рядко се комбинират в ежедневието, често води до стомашни разстройства. Интересно е, че в най-луксозните курорти по света олинклузивът почти не съществува, тъй като се разглежда като услуга, насочена към по-неплатежоспособния сегмент от туристите.
