След скорошната атака с дронове срещу търговски кораби в Черно море, терминът „изключителна икономическа зона“ (ИИЗ) се превърна в централна тема на обществения дебат. Въпреки че инцидентът се случи на десетки мили от българския бряг, той постави важни въпроси за това какви права и отговорности има държавата ни в тези води.
Много хора погрешно смятат, че всяка точка в Черно море, където оперираме, е българска територия. Реалността е по-сложна. Териториалните ни води обхващат само първите 12 морски мили (около 22 км) от брега. Там страната ни упражнява пълен суверенитет, точно както на сушата. Всичко, което се намира отвъд тази граница, попада в така наречената изключителна икономическа зона, която се простира до 200 морски мили, но нейните граници в Черно море се определят чрез международни споразумения поради затворения характер на басейна.
Важно е да се разбере, че ИИЗ не е държавна територия. В нея чуждите кораби се ползват със свобода на корабоплаването и не се нуждаят от разрешение, за да преминават. Основната цел на тази зона е икономическа – тя дава на България изключителни права върху природните ресурси, риболова, научните изследвания и изграждането на съоръжения върху морското дъно и в неговите недра.
Въпреки липсата на пълен суверенитет над корабоплаването в ИИЗ, България носи сериозни хуманитарни и административни отговорности. Когато възникне критична ситуация, като нападение над плавателни съдове, държавните институции – включително Военноморските сили и „Гранична полиция“ – поемат водещата роля в спасителните операции. За нас това е въпрос на международни ангажименти и спазване на човешкия живот, независимо от юридическите дефиниции.
Географските ограничения на Черно море означават, че България не може просто да чертае граници на 200 мили, тъй като те биха се застъпили с тези на съседни държави. Докато с Турция имаме ясно разписани споразумения от 1997 г., делимитацията с Румъния остава обект на международни дискусии. Общата площ на българската зона възлиза на около 29 000 кв. км, което я прави стратегически актив, надхвърлящ по размер много от родните области.
В крайна сметка, докато континенталният шелф се фокусира главно върху недрата и дъното, ИИЗ обхваща много по-широк спектър от права върху водите и ресурсите. Този сложен правен механизъм е създаден, за да гарантира националния интерес в морето, без да блокира световната търговия, превръщайки тези 29 000 кв. км в ключово пространство за енергийната и икономическа сигурност на страната.
