Годината 2020 остави смесен отпечатък върху българското земеделие, демонстрирайки както значителни успехи, така и сериозни предизвикателства. Общото количество произведена пшеница достигна впечатляващите 4 626 318 тона, като прибраните площи обхванаха над 1,1 милиона хектара. Особено важно е, че зърното се отличава с високи хлебопекарни качества, което е ключов индикатор за стойността на реколтата.
Регионалните разлики в добивите бяха осезаеми. Докато средният добив за страната се установи на 393 кг/дка, някои области се представиха изключително добре. В Монтана, Видин, Велико Търново, Плевен и Ловеч бяха отчетени резултати, надвишаващи 500 кг/дка, което подчертава потенциала на тези земеделски зони.
Освен пшеницата, и другите култури допринесоха за общия баланс. Ечемикът принесе 560 037 тона с среден добив от 406 кг/дка, докато рапицата се представи с производство от 257 614 тона, при среден добив от 225 кг на декар.
Въпреки тези цифри, природата нанесе своите удари. Комбинацията от есенно и пролетно засушаване, измръзване и градушка доведе до сериозни щети. Общо над 107 хиляди декари площи бяха напълно унищожени, като при пшеницата това обхваща около 0,7% от общата площ, а при рапицата загубите са още по-осезаеми – близо 1,5% от площите са пропаднали напълно.
Най-тежко от климатичните аномалии бяха засегнати фермерите в областите Бургас, Добрич, Варна, Сливен и Шумен. Тези региони бяха в епицентъра на сушата, което се отрази пряко върху крайните резултати на стопаните.
За да се смекчат финансовите загуби, държавата предприе мерки за подкрепа. До края на календарната година земеделските производители, чиито реколти са напълно пропаднали, ще получат обезщетения по специалната държавна схема за компенсиране на климатичните щети.
