Светът наблюдава опасен разрив в отношенията между Вашингтон и Киев, който притиска Украйна да търси нова опора. С промяната в американския курс, която включва отмяна на санкции срещу Русия в името на евтино гориво и ограничаване на техническата подкрепа, президентът Зеленски се вижда принуден да обърне погледа си към Европа.
Един от най-тежките удари идва от Космоса. Ограничаването на военните функции на спътниците Старлинк оставя украинската армия „сляба“, скъсявайки времето за реакция при руските атаки и компрометирайки работата на дроновете за въздушна отбрана, което води до засилени удари срещу украинските градове.
В тази ситуация Брюксел се превръща в основната надежда. Зеленски вече открито нарича европейските лидери „истинските лидери на свободния свят“, като ги призовава да поемат стратегическата отговорност, за да не бъде загубена войната. Най-спешните нужди са в противовъздушната отбрана – ракетите PAC2 и PAC3 за системите „Пейтриът“, които САЩ в момента използват в големи количества в Персийския залив.
Въпреки че Европа разполага с необходимите запаси, за да помогне на Киев през зимата, въпросът е дали държавите-членки са готови да изпразнят складовете си. Германия се опитва да нареди производство на копия на американските ракети, но до първите резултати ще мине поне година, което е твърде дълго за настоящия критичен момент.
Финансовият въпрос е още по-сложен и болезнен за европейците. Първоначалният пакет от 90 милиарда евро изглежда почти изчерпан, а Киев сигнализира за нов дефицит от около 70 милиарда. Това поставя ЕС пред труден избор: използване на замразени руски активи, срещу което Белгия се съпротивлява, или поемане на общ дълг – сценарий, който Германия счита за недопустим кошмар.
Политическата интеграция на Украйна в Общността също остава под въпрос. Въпреки риториката за разширяване, реалните проблеми с корупцията и огромният селскостопански сектор поставят Киев зад Молдова и Черна гора в опашката за членство. Балтийските държави настояват за ускорен процес, но вътрешните раздори в ЕС остават силни.
В крайна сметка Европа се колебае. Брюксел не бърза да заема пълното място на САЩ, надявайки се, че Вашингтон все пак ще се откаже от проруския си курс. Тази несигурност оставя Украйна в деликатна позиция, в която всяка дипломатическа усмивка прикрива дълбока тревога за бъдещето.
