В последната вечер на октомври планината Огражден разкри своята сеизмична активност. Националният институт по геофизика, геодезия и география към БАН засече трус с магнитуд 2,8 по скалата на Рихтер, чийто епицентър бе локализиран в близост до връх Маркови кладенци. Макар събитието да премина без последствия за местното население в община Петрич, то привлече вниманието към местност, наситена с фолклорен заряд.
Името на върха не е случайно – то е пряко свързано с легендата за Крали Марко. Според преданията, именно тук юнакът е създал два извора, за да утоли жаждата на семейството си по време на дълъг преход. Въпреки че днес тези извори са пресъхнали, народната памет продължава да приписва на героя свръхчовешки сили, способни да подчинят природата на неговата воля.
Районът на Петрич е богат на подобни приказни интерпретации. В близост до село Габрене се намира древно светилище, датиращо от периода I-IV век, чиито скални образувания местните жители разпознават като стъпки на Крали Марко. Легендата разказва, че той е прекрачвал планини, стъпвайки с единия крак върху Беласица, а с другия – върху Огражден.
Зад митичния образ стои реалната историческа фигура на Марко Мърнявчевич, владетел от XIV век. В народното съзнание обаче той се е трансформирал в защитник на слабите, чиято сила идва от самодивско кърмене. Неговият верен кон Шарколия и способността му да се бори със змейове и хали остават централни мотиви в българския фолклор.
Една от най-устойчивите представи в българската култура е, че Крали Марко не е загинал, а само е заспал, чакайки момент, в който народът ще има нужда от него. Макар геологията да има своето логично обяснение за земетресението, за местните хора това е поредният знак, че планината пази своите тайни и легенди.
