Въпросът „откъде ще дойдат парите“ е класическият камъник в обувката на всяка политическа визия. Вместо да разчитат на нови данъци, екипът на Възраждане предлага радикален подход: не търсене на нови средства, а пълна оптимизация на вече съществуващия държавен бюджет. Целта е да се открият и пренасочат между 7 и 10 милиарда лева годишно, които в момента се разхищават или изтичат чрез неефективност.
Една от най-тежките точки в анализа е раздутата администрация. В България почти четвърт от трудоспособното население са държавни служители, което е далеч над средните стойности в развитите страни, където този процент варира между 7% и 15%. Предложението тук не е просто масово уволнение, а въвеждане на хибриден модел на възнаграждение. Вместо фиксирана заплата, заплащането да се обвърже с конкретни показатели за качество и количество на работата, което автоматично би прочистило системата от некомпетентни кадри.
Освен административните разходи, се обръща внимание на „невидимите“ загуби. Корупцията и неефективните капиталови разходи се оценяват консервативно на между 3 и 6 милиарда лева годишно. Към това се добавят още около един милиард, изгубени в малки, ненужни проекти, често финансирани от европейски програми, които нямат реална добавена стойност за обществото, а служат единствено за усвояване на средства.
Но какво ще се случи с тези „освободени“ милиарди? Планът предвижда тежки инвестиции в стратегически сектори. Образованието и здравеопазването са в приоритета, като се цели минимална заплата от 2000 лева за медицинските специалисти. Очаква се значителна подкрепа за малкия бизнес, селското стопанство и ИТ сектора, както и социални мерки като премахване на ДДС върху лекарствата и книгите.
В основата на тази стратегия стои идеята, че държавата не е бедна, а просто управлява ресурсите си по грешен начин. Чрез електронно правителство и стриктен контрол над разходите, тези средства могат да се превърнат в реално развитие за гражданите и ускорено изплащане на държавния дълг.
