Финансовият план, който правителството подготви за Брюксел, среща сериозни критики не само от политическите опоненти, но и от експертните среди. Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка, изрази категоричното си несъгласие с начина, по който са разпределени приоритетите в документа.
Един от основните пропуски, според банкера, е липсата на стратегия за събираемостта на просрочените вземания към Националната агенция за приходите. Каримански подчертава, че ежегодно в хазната не влизат значителни суми от данъци и осигуровки, които впоследствие се отписват поради давност. Той смята, че по-добра организация в работата на НАП би могла да осигури постъпления от над 800 милиона евро, което е съпоставимо с очакваните приходи от евентуален данък върху свръхпечалбите на определени сектори.
В анализа си Каримански посочва и липсата на прозрачност в представените данни. Според него документът, изпратен към Европейската комисия, не предлага необходимата детайлност за разходите на отделните ведомства. Това прави невъзможно да се проследи как точно се харчат публичните средства извън общите параметри за отбрана и сигурност.
Особено критичен е банкерът към автоматичното индексиране на възнагражденията в публичния сектор без обвързване с реални резултати. Той постави под въпрос ефективността от ежегодното увеличение на учителските заплати, припомняйки слабите резултати на българските ученици в международните изследвания за функционална грамотност като PISA.
В заключение, експертът от БНБ определи прогнозите за бюджетен дефицит над 5% като силно преувеличени. Той смята, че неизпълнението на планираните публични инвестиции ще ограничи дефицита до много по-ниски нива, като посочи, че към края на август той е бил в рамките на 2,8%.
