Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева отправи категорично послание към българското правителство относно фискалната политика: държавата трябва да затегне коланите и да живее според възможностите си.
В анализ на състоянието на българската и световната икономика, Георгиева засегна теми като потенциална нова енергийна криза, нарастващите заплати и нарастващото влияние на изкуствения интелект. Въпреки че отбеляза положителна промяна в бюджетната политика на България, тя изрази загриженост относно дългосрочната стратегия за намаляване на дефицита.
„Наблюдаваме положително развитие. Правителството проявява воля да предложи бюджет, който предвижда намаляване на дефицита до 3% през следващите две години. Това означава по-разумно разходване на средствата, които реално разполагаме“, заяви Георгиева.
Бюджетният дефицит, който възниква при по-големи държавни разходи от приходите, често води до необходимост от вземане на заеми. Георгиева подчерта, че мерките, предприети от правителството за увеличаване на приходите, изглеждат предимно еднократни, което не гарантира устойчиви постъпления в бъдеще.
„За да постигнете устойчиво намаляване на дефицита и да изградите буфери за бъдещи икономически шокове, приходите трябва да се базират на системни и постоянни източници“, обясни тя. Освен това, все още не е ясно кои конкретни държавни разходи ще бъдат съкратени, като Георгиева акцентира, че икономиите не бива да засягат инвестициите, стимулиращи икономическия растеж.
Друг сериозен проблем, идентифициран от ръководителя на МВФ, е разминаването между ръста на заплатите и производителността на труда в България.
„Заплатите в България се увеличават, което е добра новина, но те растат без съответен ръст в производителността на труда“, подчерта Георгиева. Това означава, че възнагражденията нарастват, без работниците и компаниите да произвеждат повече стоки или услуги за единица време.
Според нея подобна тенденция е трудно поддържаема в дългосрочен план. За да продължат доходите да се повишават, е необходима по-голяма ефективност и конкурентоспособност на икономиката. „Без силна икономика, базирана на висока производителност, не можем да продължим да повишаваме жизнения стандарт“, заяви тя.
Георгиева призова за премахване на пречките пред икономическото развитие, включително остарели правила и политики, които вече затрудняват растежа.
Относно плоския данък, Кристалина Георгиева уточни, че МВФ не настоява категорично за неговото премахване. „Ние не казваме точно това. Това, което препоръчваме, е да се прегледа данъчната политика и правителството само да прецени какви промени са необходими. Основната цел е осигуряването на стабилни приходи за намаляване на дефицита, а не разчитане на временни решения“, каза тя.
По отношение на световната икономика, Георгиева предупреди за нови опасности. Въпреки че прогнозата за растеж е 3,1% за тази година, зад тази цифра се крият две противоположни сили: енергийният шок, който дърпа растежа надолу, и инвестициите в изкуствен интелект, които го стимулират.
Тя подчерта, че икономиките, които активно участват в развитието на изкуствения интелект, имат по-добри перспективи. Страните, които разчитат на внос на енергоносители и изостават технологично, са изправени пред по-големи предизвикателства.
„Виждаме световна икономика, която е стъпила на един крак – изкуствения интелект. Ако има разочарование или някой дръпне стола, можем да се окажем в много трудна ситуация“, предупреди Георгиева.
