Завръщането на Григор Димитров в отборната надпревара за Купа Дейвис след повече от десетилетие отсъствие донесе не само спортни емоции, но и дълбоки размисли за мястото му в съвременния тенис. Макар победата над Елмер Мьолер да бъде светъл момент, поражението от Холгер Руне в Хилерьод подчерта динамиката на новата ера, в която българинът вече се чувства донякъде като страничен наблюдател.
В едно откровено интервю за датското издание SpilXperten, Димитров призна, че през последните години е изградил определена дистанция между себе си и ежедневието на ATP Тура. Той споделя, че вече не следи всяка промяна и дори не познава всички нови лица в турнирите – чувство, което той описва като едновременно забавно и малко тъжно.
Най-силният емоционален удар обаче дойде с оттеглизането на Рафаел Надал и Роджър Федерер. За Григор това не е било простото напускане на двама колеги, а истински край на една епоха. Той признава, че част от него е напуснала тениса заедно с тях, което го кара да се чувства близо до състоянието, в което се намира и Новак Джокович.
Димитров разкри, че е водил разговори с Джокович именно върху тежестта на предизвикателствата, пред които са били изправени през годините. За него битката за надмощие над „Голямата тройка“ е останала най-голямото и трудно изпитание в кариерата му – период, белязан от стремежа да се доминира над трима от най-великите играчи в историята на спорта.
Сега, на 35 години, хасковлията осъзнава, че е почти невъзможно отново да изпита същия тип адреналин и мотивация. Макар да остава конкурентен, той гледа към миналото с носталгия по време, в което стандартът за величие беше поставен от титани, които вече не са на корта.
