В сърцето на столицата, пред 138-о СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“, известно още като училище „Юрий Гагарин“, от днес липсва един жив свидетел на историята. Борът, посаден лично от първия космонавт Юрий Гагарин на 24 май 1961 година, вече не е между нас. Неговото отсичане, 65 години след знаменателното събитие, предизвика вълна от тъга и размисли сред онези, които помнят неговата символика.
Яна Шишкова, дългогодишен преподавател и уважаван китаист, сподели в социалните мрежи новината, която отеква като тъжен епилог на една епоха. Тя отбеляза, че борът е „тлеел през годините“ на фона на другите дървета, засадени от космонавти, сякаш предвещавайки своя край.
Посещението на Юрий Гагарин в България през 1961 г. е било събитие от изключителна важност, символ на научния прогрес и човешките постижения. Дървото, което той посади, не беше просто растение, а жив паметник, свързващ поколенията с космическата ера и духа на откривателството. То беше мълчалив страж, напомнящ за един момент, когато светът гледаше нагоре, към звездите, с надежда и възхищение.
За съжаление, съдбата на този исторически бор изглежда е била преплетена с по-скорошните изпитания на самото училище. Коментарът на г-жа Шишкова за „реалната смърт“, която е докарал бившият директор Александър Евтимов на учебното заведение, подсказва за по-дълбок проблем. Символичното отсичане на бора днес може да се разглежда като кулминация на процеси, които постепенно са подкопавали ценностите и историята на мястото.
Какво остава сега? Една празнина в двора на училището и в сърцата на онези, които са виждали в този бор не просто дърво, а частица от историята, от мечтите и от подвига на един велик човек. Неговото отсъствие е напомняне, че паметниците не са вечни, ако не ги пазим не само физически, но и в съзнанието си.
