България се сбогува с една от най-емблематичните фигури на своя най-нов преход – д-р Константин Тренчев, основател и почетен президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. На 6 ноември 2026 г. той напусна този свят след кратко боледуване, оставяйки след себе си огромно наследство и пример за безкомпромисна борба за справедливост и свобода. Стотици държавници, колеги синдикалисти, близки и обикновени граждани се събраха в катедралния храм „Св. Неделя“ в София, за да го изпратят в последния му път.
Д-р Тренчев не беше просто синдикален лидер; той беше символ на съпротивата срещу тоталитаризма и един от архитектите на демократичните промени у нас. По професия лекар, той изостави спокойствието на медицината, за да постави началото на първия независим синдикат в България – „Подкрепа“ през съдбоносната 1989 година. Този акт на гражданска смелост не остана без последствия – той беше арестуван и прекара месеци като политически затворник, но това само засили решимостта му.
След падането на комунистическия режим, д-р Тренчев остава неизменна част от политическия и обществен живот, съучредител на СДС и активен участник в Националната кръгла маса. Той ръководи КТ „Подкрепа“ цели 26 години, превръщайки я в една от двете национално представителни синдикални конфедерации. Под негово ръководство „Подкрепа“ се утвърди като мощен глас в социалния диалог, организатор на национални стачки и протести, и защитник на трудовите и социални права на българските граждани.
Колегите му го описват като „силен човек, непоколебим, упорит, с уникален интелект“, който е бил „и брат, и баща“. Вицепрезидентът Кирил Вълчев си спомня думите му: „Човек трябва да мисли за душата си“, когато д-р Тренчев подава оставка като президент на конфедерацията, за да се оттегли през 2015 г. и да стане почетен президент. Тази фраза разкрива дълбочината на един лидер, който освен за каузата, мисли и за вътрешния си мир.
Признанието за неговия принос надхвърля националните граници. Д-р Тренчев беше първият българин, избран за вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите и на Международната конфедерация на свободните профсъюзи, което е доказателство за неговия международен авторитет и влияние. Неговият живот е урок по граждански дълг и непоколебимост, а делото му остава жив пример за това как един човек може да промени съдбата на една нация.
С кончината на д-р Константин Тренчев България не просто губи един лидер, а една епоха – епохата на смелите първи стъпки към демокрацията, на безкомпромисната защита на човешките права и на вярата, че свободата е кауза, за която си струва да се бориш. Поклон пред паметта му!
