Всяка година слушаме за увеличения на бюджета за здравеопазване, но усещането за криза в системата остава. Докато работещите българи и техните работодатели вливат стотици милиони евро в Националната здравноосигурителна каса – за 2025 г. увеличението е с над 412 милиона евро, достигайки осем процента – картината на здравеопазването ни далеч не е розова. Въпреки тези значителни финансови инжекции, реалността за пациентите и медицинския персонал е тревожна.
Един от основните проблеми е дисбалансът във финансирането. Докато здравните стратегии и карти на България от години сочат нуждата от подкрепа на извънболничната помощ, реалността е друга. За всеки един евро, насочен към подобряване на грижите извън болниците, пет евро отиват към болничните заведения. С 211 милиона евро за болнична помощ срещу едва 40 милиона евро за извънболнична, се създава система, която предпочита скъпото лечение пред превенцията и ранната диагностика.
Последиците от това неравномерно разпределение са видими във всекидневието ни и в статистиката. България продължава да е на едно от последните места в Европа по продължителност на живота, изоставайки с почти шест години от средното за ЕС (75.9 години срещу 81.7 години). Още по-тревожно е, че сме първи по предотвратима смъртност – показател, който директно отразява пропуските в превенцията и достъпа до адекватни грижи, които би трябвало да са фокус на извънболничната помощ.
Към тези структурни проблеми се добавя и тежката сянка на злоупотребите. Въпреки многократните сигнали и предложения, бюджетът на НЗОК не предвижда нито една конкретна мярка за спиране на източването на средства. Говорим за фрапиращи разлики в цените на лекарствата – до 27 пъти по-скъпи в една болница спрямо друга, финансирани с публични средства. Нещо повече, България е изправена пред Съда на Европейския съюз заради неспазване на изискванията за провеждане на търгове от частни болници, което може да доведе до сериозни глоби.
Отказът да се въведат елементарни мерки като електронни известия за плащания от Здравната каса на името на пациента е още едно доказателство за липсата на прозрачност. Явно е, че подобна система бързо би разкрила мащабите на злоупотребите. И докато милиони се губят, основните стълбове на системата – лекари, медицински сестри, акушерки и други специалисти – остават с нерешени проблеми със заплащането. Младите кадри продължават да напускат страната, а останалите са претоварени и демотивирани.
Ясно е едно: настоящият подход не работи. Здравната ни система е в тежко състояние, въпреки нарастващите финансови вливания. Проблемите няма да се решат от само себе си. Нужни са спешни и решителни действия – не само за увеличаване на бюджета, но и за промяна в неговото разпределение, за въвеждане на строг контрол и прозрачност, и за адекватно оценяване на труда на медицинските специалисти. В противен случай, всички ние ще продължим да плащаме висока цена за една болна система.
