Тихият океан се превръща в арена на мащабен икономически сблъсък, в чийто център е Нова Каледония – малък архипелаг с огромно значение за бъдещето на зелената енергия. В момента там се разиграва сложна геополитическа партия шах, в която Франция и Европейският съюз се опитват да блокират настъплението на китайските капитали към стратегическите залежи на никел. Този метал е жизненоважен за производството на батерии за електромобили, което го прави „новата нафта“ в очите на глобалните сили.
Френският президент Еманюел Макрон зае твърда позиция срещу възможността китайски инвеститори да придобият дял в завода „Конямбо Никел“ (KNS). След като швейцарският гигант Glencore реши да се оттегли, Париж предпочита предприятието да остане затворено, отколкото да попадне под контрола на Пекин. Това решение обаче предизвиква сериозни търкания с местните власти в северната част на архипелага, за които китайските оферти изглеждат като единствената реална спасителна лодка за икономиката и работните места.
Европейският съюз също се включва в битката, макар и по-скоро с дипломатически средства, отколкото с директни чекове. Посещението на Стефан Сежурне в архипелага цели подписването на меморандум за стратегическо партньорство. Посланието на Брюксел е ясно: Европа е готова да плаща по-висока цена за никел, стига той да не идва от Китай. Целта е постигане на индустриална независимост, дори ако това означава по-скъпи суровини за европейските производители в краткосрочен план.
Докато дипломатите преговарят, местната индустрия в Нова Каледония се намира в състояние на реанимация. Трите най-големи металургични завода оцеляват единствено благодарение на масивни държавни заеми и субсидии от Париж, надхвърлящи милиард евро. Френската държава планира дори да увеличи дела си в минната група Eramet, за да гарантира стабилността на сектора и да предотврати евентуален колапс, който би оставил вратата широко отворена за чужди интереси.
Ситуацията се усложнява от вътрешнополитическото напрежение на острова. Поддръжниците на независимостта обвиняват Париж в прекомерен контрол и твърдят, че никелът е собственост на местните жители, а не инструмент за френската външна политика. Според тях блокирането на чуждестранни инвеститори по политически причини обрича архипелага на икономическа мизерия, особено в контекста на агресивната конкуренция от Индонезия, където китайските компании вече доминират пазара.
В крайна сметка, съдбата на никела в Нова Каледония ще бъде показател за това доколко Европа е способна да защити своите стратегически интереси в една все по-фрагментирана световна икономика. Въпросът не е само в икономическата ефективност, а в това кой ще контролира веригите за доставки в ерата на енергийния преход. За Париж и Брюксел залогът е много по-голям от простото оцеляване на няколко завода – той е за суверенитета на целия континент.
