Докато глобалните гиганти САЩ и Китай задават темпото в света на високите технологии, Европа често се оказва в ролята на догонващ. Проблемът не е в липсата на умни глави или креативни идеи, а в тромавия механизъм, който трябва да превърне научния потенциал в реално пазарно предимство. Янислав Трендафилов, ръководител на компанията „Невроморфика“, която разработва енергийно ефективни чипове за изкуствен интелект, откроява този критичен дефицит на скорост и гъвкавост.
Според Трендафилов, участие в дискусионния форум „Иновации, които ни свързват“, успехът на стария континент зависи от способността му да мисли в мащаб. За разлика от индивидуалните държави, Европейският съюз притежава капацитета да обедини ресурси, но административната тежест често задушава предприемаческия дух. Иновациите днес не са просто въпрос на бизнес, а въпрос на стратегическа независимост и национална сигурност.
Европейските програми като „Хоризонт“ и Фондът за регионално развитие играят ключова роля в запълването на празнини, които националните бюджети не могат да покрият. Те помагат за изграждането на технологични екосистеми, където науката среща индустрията. За фирми от ранга на „Невроморфика“ тези инструменти са жизненоважни, тъй като позволяват реализацията на проекти, изискващи огромни инвестиции и дългосрочно планиране в сектори като микроелектрониката и отбраната.
Въпреки ползите, експертът алармира, че административната рамка се нуждае от спешна реформа. В България, например, изискването за съфинансиране често се превръща в препъни камък за най-смелите идеи. Вместо да се създават нови нива на чиновнически контрол, фокусът трябва да падне върху предоставянето на реална инфраструктура и експертна подкрепа, която да освободи бизнеса от оковите на прекомерната отчетност.
Конкретното предложение на Трендафилов е насочено към специализирани европейски структури в отбранителния сектор. Създаването на екипи, които да улесняват достъпа до платформи за проектиране на чипове, би съкратило времето за развойна дейност, което често надхвърля пет години. Всяко бюрократично забавяне тук е директен удар по конкурентоспособността на европейските разработчици.
Накрая, Европа трябва да се научи да поема по-голям инвестиционен риск. Консервативният подход на фондовете за рисков капитал често оставя революционните технологии без финансиране. За да се премине от лабораторни опити към масово производство, са нужни инструменти, които споделят риска и подкрепят дръзките визионери, вместо да залагат само на предвидими и сигурни проекти.
