Докато в големите западноевропейски мегаполиси наемите стават непосилни, а жилищната криза принуждава властите да налагат строги рестрикции върху платформи като Airbnb, България остава встрани от този драматичен сценарий. Според експерта Иван Велков, председател на FIABCI България, страната ни се намира в съвсем различна икономическа и социална реалност.
В Европа основното предизвикателство е достъпът до жилища под наем, особено в туристическите центрове като Барселона, Париж и Рим. Там масовото превръщане на апартаменти в краткосрочни ваканционни квартири изтласква местните жители от пазара. Брюксел вече търси начини да въведе ясни правила, които да позволят на местните власти да регулират този процес, но Велков е скептичен, че препоръките на евроинституциите ще решат структурните проблеми.
В България ситуацията е коренно различна. Пазарът на краткосрочни наеми у нас все още е твърде малък, за да застраши нормалното предлагане на имоти. Вместо да се фокусира върху забрани, държавата според експерта трябва да насочи усилията си към контрол върху спазването на правилата, регистрацията на обектите и коректното деклариране на доходите от наемодателите.
Основната разлика се крие в манталитета. Докато на Запад дългосрочното наемане е норма, в България съществува истинска „мания“ за придобиване на собствено жилище. Иван Велков отбелязва, че стремежът на всеки българин да притежава по няколко имота е уникален феномен, който често пренебрегва факта, че собствеността е свързана с отговорности и ангажименти, а не само с финансова сигурност.
Реалният проблем на България не е недостигът на жилища, а тяхното неравномерно разпределение. Докато големите градове се пренаселват, малките населени места се обезлюдяват. Липсата на адекватна регионална политика и лошата инфраструктура извън икономическите центрове са истинските причини за жилищния дисбаланс у нас.
Решението според сектора е публично-частното партньорство. От десетилетия имотните експерти предлагат на държавата да обедини усилия с частни инвеститори, за да създаде жилища на достъпни цени. Това би било много по-ефективен ход от налагането на регулации, които в крайна сметка само оскъпяват цената на живота за крайния потребител.
