Повишаването на цените на електроенергията и горивата не е просто статистически проблем, а реалност, която скоро ще се отрази върху всеки български дом. Според прогнозите на КНСБ, очакваме нова вълна от поскъпвания, които ще засегнат най-основополагащите ни консумации – от хляба на масата до ежедневните услуги.
Най-силно засегнати ще бъдат зърнените храни, млечните продукти, яйцата и мазнините. Мащабът на това поскъпване ще зависи основно от това колко енергоемък е производственият процес на съответния продукт и доколко бизнесът е способен да поеме част от разходите, преди да ги прехвърли върху крайния потребител.
Инфлационният натиск обаче не спира само до супермаркетите. Анализите показват, че услугите също бележат ръст. Здравеопазването, поддръжката на автомобили и дори посещенията в ресторанти и фризьорски салони стават по-скъпи, което допълнително източва семейните бюджети.
Поглеждайки назад към периода 2017-2021 г., виждаме, че тенденцията е била плавна, но постоянна. Хлябът и зърнените са поскъпнали с близо 5%, докато мазнините са отбелязали ръст от около 6%. Тези цифри показват, че ценовата ерозия е дългосрочен процес, който сега се ускорява поради енергийната криза.
Най-критичният момент пред домакинствата ще бъде началото на отоплителния сезон. За тези, които разчитат на централно парно и топла вода, ударът ще бъде най-сериозен. Статистиката е тревожна – още през 2020 г. близо 28% от българите са се виждали принудени да ограничат отоплението си, а четвърт от населението се бори да плаща сметките за жилището си навреме.
В крайна сметка, картината е тежка: 6 от 10 български семейства не разполагат с достатъчно средства за поддържане на нормален жизнен стандарт. С новите цени на тока и газа, този дял вероятно ще се увеличи, поставяйки хиляди хора в още по-трудно финансово положение.
