Често се чува, че решението на бюджетния дефицит, който надхвърля 5% от БВП, се крие в мащабно съкращаване на държавната администрация. Това обаче е опасна илюзия. Разходите за заплати на чиновниците заемат между 1,25% и 1,5% от БВП – сума, която дори при пълно премахване на администрацията няма да запълни финансовата дупка в бюджета.
Истинският „скрит“ дефицит се крие в енергийните сметки. През 2022 година държавата е изплатила цели 2% от БВП под формата на компенсации за скъпия ток за бизнеса. Дори в настоящия момент, когато се говори за енергийна нормализация, тези разходи остават между 0,2% и 0,5% от БВП, което в парични стойности означава между 500 и 600 милиона евро годишно.
Тези огромни суми са пряк резултат от политиките на „Зелената сделка“ и бързото прекратяване на отношенията с „Газпром“, без да е имало ясен план за алтернативни източници и цени. Парадоксът е, че докато ЕС ни предоставя между 5 и 6 милиарда евро чрез Плана за възстановяване и устойчивост, България ще похарчи около 5 милиарда за компенсации и още един милиард за съфинансиране до 2030 година, което на практика обезсмисля финансовата помощ.
Ситуацията в Европа също е нестабилна. С предстоящи политически промени във Франция и Германия, както и с влиянието на британската политика, Брюксел вероятно ще бъде принуден да преразгледа курса си. „Зелената сделка“ в сегашния ѝ вид се превръща в тежест, която задушава индустриалното производство в целия континент и води до затваряне на фабрики.
За България пътят към оцеляването минава през защита на националния интерес и отказ от сервилност. Необходимо е радикално преосмисляне на политиката за въглеродните квоти, за да останат въглищните централи конкурентоспособни. Примерът на Германия и Полша показва, че е възможно да се договори модернизация на ТЕЦ-овете и тяхното функциониране до 2050 година.
Бъдещето на българската икономика зависи от смелите инвестиции в ядрената енергетика. Изграждането на нови мощности в Козлодуй и Белене е единственият начин страната да бъде част от новата европейска индустрия. Само с евтина и стабилна енергия България може да привлече високотехнологични центрове за данни и да се развие в сферата на изкуствения интелект.
