Планът за закриване на Комисията по досиета и прехвърлянето на нейните функции към Държавна агенция „Архиви“ предизвика сериозни дебати по време на обсъждането на бюджета за 2026 г. Тази стъпка, предложена от управляващата партия „Прогресивна България“, се разглежда от критиците като потенциална заплаха за достъпа до ключови документи от миналото.
Халил Летифов, зам.-председател на ДПС, бие тревога, че подобно решение може да доведе до сериозни ограничения в достъпа до информацията или дори до загуба и унищожаване на ценни архиви. Тези опасения се споделят и от организациите на репресираните от комунистическия режим, както и от пострадалите от т.нар. „възродителен процес“, за които тези документи са от фундаментално значение.
Аргументът за бюджетни икономии, изтักнат от мнозинството, изглежда необоснован. Според Летифов бюджетът на комисията е минимален в сравнение с други държавни структури, а значителна част от щатните бройки са незаети. Всъщност, логистиката по преместването на 15 000 линейни метра документи би изискала огромни финансови и административни ресурси, които вероятно ще надхвърлят всякакви очаквани спестявания.
Относно обещанията за ускорена дигитализация, данните говорят друго. Държавна агенция „Архиви“ в момента управлява над 96 000 линейни метра документи, но едва един процент от тях са дигитализирани. Това поставя под сериозен съмнител реалността на подобен процес след поглъщането на архива на Комисията.
Освен финансовите и техническите проблеми, се поставя и въпросът за независимостта на институцията. Докато Комисията по досиетата се избира чрез широко представителство в Народното събрание, председателят на държавната агенция се назначава директно от Министерския съвет, което създава риск от липса на безпристрастност при управлението на тези чувствителни исторически записи.
