
България се впуска в амбициозен план за трансформация на своя енергиен сектор, който ще определи развитието на страната през следващите две с половина десетилетия. Визията до 2050 година не е просто административен документ, а стратегическа пътна карта за постигане на пълна енергийна независимост и устойчивост чрез ясни инвестиционни приоритети.
В центъра на тези усилия стои възраждането на ПАВЕЦ „Чаира“ – истински гигант на Балканите. След тежък период на аварии, централата вече започва да диша отново. Към средата на 2026 г. третият хидроагрегат вече е в действие, а съоръжението осигурява около 420 мегавата, което е приблизително половината от неговия потенциал. С помощта на стратегически меморандум с японската Toshiba, целта е до края на 2027 г. всички останали агрегати да бъдат модернизирани, за да се достигне пълният капацитет до 2028 г.
Стратегията за бъдещето залага на „златното правило“ на баланса. Вместо да разчита на един единствен източник, България ще комбинира ядрена, въглищна, газова и хидроенергия, подкрепена от възобновяеми източници и модернизирани мрежи за съхранение. Особено внимание е отделено на въглищните мощности – те няма да бъдат закрити административно, а ще останат като стратегически резерв за кризисни моменти, като същевременно се гарантира справедлив и социално отговорен преход за хората в тези региони.
Ядрената енергетика остава в основата на националните приоритети. Плановете включват изграждането на новите блокове 7 и 8 в АЕЦ „Козлодуй“ чрез технологията AP1000, стига проектът да бъде икономически и технически обоснован и прозрачен. Паралелно с това се проучва възможността за въвеждане на малки модулни реактори, които да запълнят специфичните ниши в енергийната система според технологичната готовност и нуждите на мрежата.
Амбициите на страната не спират само до вътрешните граници. България се стреми да се трансформира в ключов регионален енергиен център. Този стремеж се реализира чрез активното изграждане на нови газови коридори, които ще повишат стратегическото значение на държавата в региона и ще осигурят по-голяма гъвкавост на енергийните потоци.
