Българското правителство представя нова стратегия за управление на държавния бюджет, която залага на строга финансова дисциплина, без да засяга джобовете на гражданите и бизнеса чрез нови данъци. Основният фокус е насочен към оптимизиране на разходите и повишаване на ефективността при събирането на приходите, като се търси баланс между икономическа предвидимост и намаляване на бюджетния дефицит.
Един от стълбовете на новия план е запазването на сегашния данъчен модел – пропорционалният данък върху доходите и корпоративните печалби, както и стандартната ставка на ДДС, остават непроменени. Целта е да се осигури стабилна среда за инвестициите, докато държавата се стреми да свали дефицита под прага от 3% от БВП и да прекрати процедурата за прекомерен дефицит. Финансирането на държавния дълг ще продължи да се търси на вътрешните и международните пазари при минимален риск.
Технологичната модернизация става ключова в борбата със сивата икономика. Правителството планира внедряване на изкуствен интелект в митническите проверки чрез нов Единен рентгенов дистанционен център, който ще следи пратките в реално време. Паралелно с това ще бъдат предприети мащабни инфраструктурни промени на границите с Турция и Сърбия, включително изграждането на нов пункт „Калотина-Градина 2“ и обновяването на „Капитан Андреево“.
Разходите на държавата ще бъдат подложени на много по-строг контрол. Всички нови проекти над определена сума ще трябва да преминат през задължителен анализ „разходи-ползи“, за да се гарантира, че инвестициите носят реална стойност. Прозрачността при обществените поръчки ще бъде увеличена чрез публикуване на годишни графици, а парламентарният контрол ще изисква от институциите отчетност не само за похарчените суми, но и за постигнатите конкретни резултати.
Сериозен сигнал за тревога е усвояването на европейските средства. Данните показват, че към май 2026 г. са разплатени едва 22% от средствата по текущите програми, което създава риск от загуба на милиарди. За да се избегне това, кабинетът залага на ускорени срокове за плащания по Плана за възстановяване и устойчивост и Кохезионната политика, като целта е пълното усвояване на ресурсите до 2030 г.
Гледайки към бъдещето, България се подготвя за новия европейски бюджет за периода 2028-2034 г. Тъй като конкуренцията за средства от Европейския фонд за конкурентоспособност ще бъде директна и без национални квоти, страната ще създаде механизъм за подготовка на по-качествени проекти. За да се стимулира кандидатстването, ще бъдат въведени роботизирани процеси и изкуствен интелект, които да опростят административната тежест за фирмите и гражданите.
