Гърция затвърждава ролята си на ключов енергиен хъб за Югоизточна Европа. В рамките на Консултативния съвет на Южния газов коридор в Баку, заместник-министърът Александра Сдуку обяви категоричната подкрепа на Атина за разширяване на капацитета на две от най-важните артерии в региона – Трансадриатическия газопровод (TAP) и интерконектора Гърция-България (IGB).
Стратегическата цел е ясна: по-голяма диверсификация на източниците на газ и по-сигурни маршрути за доставките. Тези инфраструктурни проекти не са просто тръбопроводи, а гаранция за енергийната независимост на държавите от региона, като значително намаляват зависимостта от единични доставчици.
Но визията на Гърция надхвърля традиционния природен газ. Сдуку подчерта така наречената „зелена трансформация“, като предложи използването на съществуващата мрежа за пренос на водород и други възобновяеми газове. Това е стъпка към дългосрочна устойчивост, която ще позволи на Южния газов коридор да остане актуален и в ерата на декарбонизацията.
Когато погледнем цифрите, мащабът е впечатляващ. TAP, който свързва Азербайджан с Европа от края на 2020 г., осигурява годишно минимум 8 милиарда кубически метра газ за Италия и по един милиард за Гърция и България. Това превърна Азербайджан в нов, ключов играч на европейския пазар.
По отношение на IGB, който започна търговска експлоатация през октомври 2022 г., България вече разчита на 1 милиард кубически метра газ годишно. Възможностите за растеж обаче са огромни – общият капацитет е 3 милиарда, с потенциал за разширяване до 5 милиарда, а при изграждане на нов газопровод, тези граници могат да бъдат надвишавани още повече.
