Армения официално постави началото на нова ера, след като премиерът Никол Пашинян постигна убедителна победа на парламентарните избори. Този резултат не е просто политически триумф, а ясен сигнал за промяна в геополитическата посока на страната, която все повече се стреми към европейските стандарти и западните ценности.
С близо 50% от гласовете (49,83%), партията „Граждански договор“ осигури мнозинството в законодателния орган, което позволява на Пашинян да формира правителство самостоятелно. Останалите значими сили, като „Силна Армения“ на Самвел Карапетян и блока на Роберт Кочарян, останаха далеч зад лидерската позиция, докато „Просперираща Армения“ дори не успя да преодолее прага за влизане в парламента.
Изборният ден бе белязан от висока активност от 59%, което показва силното желание на гражданите да повлияят на бъдещето си. Въпреки това, атмосферата остана напрегната. Пашинян не спести остри думи за опозицията, определяйки я като „триглава партия на войната“ и част от „престъпната олигархична система“, която трябва да бъде окончателно премахната от политическата сцена.
Стратегията на Ереван остава деликатен баланс. Макар и с ясен курс към Запада, Пашинян подчерта, че Армения няма да прекъсне връзките си с Русия и ще запази членството си в Евразийския икономически съюз. Този прагматичен подход цели развитието на страната чрез партньорства с всички големи играчи – САЩ, ЕС и Москва.
Международната общност реагира незабавно. Докато Урсула фон дер Лайен, Кая Калас и Еманюел Макрон приветстваха избора на Армения да се сближи с Европа, от Москва тоновете бяха критични. Мария Захарова обвини Запада в намеса, а руски анализатори предвидиха още по-сериозно влошаване на отношенията между двете страни.
В своя финален коментар президентът Вахагн Хачатурян обяви, че Армения навлиза в нов етап на своето развитие. С този мандат Пашинян получава легитимност да продължи реформите, които да трансформират държавата и да я изведат от сенките на миналото към по-суверенно бъдеще.
