Страхът от масови съкращения в автомобилния сектор често доминира заглавията, когато се говори за прехода към електрически превозни средства. Но дали реалността е толкова мрачна? Анализ на Международния съвет за чист транспорт (ICCT) разкрива неочаквана истина: най-голямата заплаха за работните места в Европа не е самата „зелена“ революция, а колебанията и забавянето на екологичните цели.
За индустриални сили като Германия, Франция, Италия, Испания и Полша залозите са огромни. Ако Европейският съюз запази амбицията си за нулеви емисии до 2035 г., секторът не само няма да колабира, но може да отчете лек ръст от около 2%. Ключът тук е създаването на нова екосистема от батерии, софтуер и зарядна инфраструктура, която да компенсира загубите при производството на традиционни двигатели.
Още по-оптимистичният вариант е т.нар. „агресивен път“. При комбинация от строги екологични норми и мощна държавна подкрепа за местно производство, Европа може да генерира над 320 000 нови работни места. В този сценарий три четвърти от електромобилите на пазара ще бъдат произведени в ЕС, което гарантира запазването на огромна добавена стойност за европейската икономика.
Парадоксално е, че опитите да се „спасят“ традиционните заводи чрез отлагане на забраната за двигатели с вътрешно горене до 2040 г., всъщност могат да се окажат фатални. Прогнозите на ICCT показват, че такава отсрочка би довела до спад в заетостта с 6%, което означава загуба на 185 000 работни места. Причината е проста: докато Европа чака, Азия и САЩ ще изпреварват технологично, изтегляйки инвестициите и производството към себе си.
Предупрежденията на организацията Transport & Environment (T&E) са още по-категорични. Липсата на ясна индустриална визия и отстъпването от екологичните цели могат в най-лошия случай да струват на Стария континент близо един милион работни места и загуба на 90 милиарда евро. Изборът пред Европа е ясен: или води технологичната промяна, или става жертва на нея.
