България се превръща в странно място, където крановете не спират да се въртят, но фабричните сирени замлъкват. Последните данни от Националния статистически институт рисуват картина на икономика с „раздвоено личност“: от една страна наблюдаваме агресивен строителен бум, а от друга – болезнен индустриален залез.
Най-големият триумф в момента е в бетона. Жилищното строителство буквално лети с ръст от близо 12%, което поддържа общия сектор на строителството в позитивна зона с ръст от 4,4%. Паралелно с това, технологичният сектор прави истински пробив – производството на електроника и комуникационна техника скача с почти 40%, а машиностроенето и енергетиката също отчитат двуцифрени или значими растежи. Въпреки това, специализираните строителни дейности се свиват с 3,1%, което показва, че не всичко в сектора е еднакво добре.
Но зад този блясък се крие тъмна реалност. Общият индустриален индекс е в спад, а добивната промишленост е в състояние на свободно падане с катастрофален срив от почти 50% за една година. Традиционните ни занаяти също губят почвата си – производството на обувки и кожи отчита спад от 30,5%, а шивашката индустрия се свива със стряскащите 18,7%.
Този дисбаланс не е просто статистика, а бомба с закъснял механизъм. Когато икономиката се опира предимно на жилищни площи, рискът от имотен балон става реален. При липса на стабилно производство, което да гарантира реални доходи, свръхпредлагането на имоти може да доведе до изкуствено надуване на цените. Ситуацията е критична и за банките, които финансират този празник; ако индустрията продължи да колабира, вълната от необслужвани кредити ще разтърси финансовата стабилност.
Най-сериозният удар обаче е социалният. Страната се сблъсква със структурна безработица – работник от мина или текстилна фабрика в провинцията не може внезапно да се преквалифицира в софтуерен инженер или строителен предприемач. Резултатът е абсурден: едновременното съществуване на глад за кадри в едни сектори и хиляди хора без работа в други.
В крайна сметка се очертава рискът от „куха икономика“. Строителството носи бързи пари и временна заетост, но не създава дългосрочна добавена стойност и не генерира блага за износ. Без здрава индустрия държавната хазна ще губи приходи от ДДС и корпоративен данък, което ще ограничи възможностите за социални политики. Така България се разделя на две скорости – технологичен елит в големите градове и западаща масова индустрия в провинцията.
