Българското правителство се опитва да наведе реда в две от най-чувствителните икономически зони на страната – енергетиката и отбраната. Министърът на икономиката Александър Пулев постави акценти върху стратегията за справяне с наследството от предишните управления, като целта е пълна прозрачност и защита на националния интерес.
По отношение на „Лукойл Нефтохим Бургас“, държавата заема активна позиция, за да гарантира, че рафинерията продължава да функционира без прекъсване. Министърът подчерта, че в момента не се преработва руски петрол, а са предприети всички необходими стъпки за удължаване на санкционните изключения. Важно е да се отбележи, че докато за международните активи на руската компания срокът за преговори е до август 2026 г., за българските дружества на групата действа отделен лиценз, валиден до 29 октомври 2026 г.
За да се избегнат рискове за енергийната сигурност, се подготвя промяна в Закона за нефтените продукти. Идеята е обектите на „Лукойл“ в България да придобият статут на обекти с национално стратегическо значение. Този „държавен щит“ е необходим, за да се предотврати евентуално спиране на производството или хаотична промяна в собствеността, което би застрашило пазара на горива в страната.
Контролът върху рафинерията се затяга. Благодарение на института на особения търговски управител, правителството вече разполага с пълна информация за доставчиците на суровини. Досегашните проверки не са открили нарушения на санкционния режим, но предстои и по-мащабен международен одит. Той ще анализира финансовото състояние на дружествата и ще оцени работата на предишния търговски управител.
Паралелно с това, правителството „нулира“ разговорите с германския концерн „Райнметал“. Според Александър Пулев, досегашните договорености не са предлагали достатъчна защита на българските интереси. Проектът, който първоначално е бил оценен на 400 млн. евро, е нараснал до близо 700 млн. евро, което създава огромна финансова тежест от около 1,5 млрд. лева за България, без да има ясен модел за финансиране.
Министърът разкри и съмнителни счетоводни практики от предишното управление. По негови думи, средства към ВМЗ – Сопот са прехвърляни чрез увеличение на капитала, само за да бъдат върнати в бюджета като дивидент. Тази схема е създавала фалшиво впечатление пред европейските партньори, че България разполага с необходимите ресурси за проекта. Новият кабинет категорично отказва да продължи по този модел и търси нова, устойчива договорна рамка.
Така България се опитва едновременно да балансира между строгите международни санкции при „Лукойл“ и търсенето на реална финансова обосновка при „Райнметал“, поставяйки край на епохата на „счетоводните илюзии“.
