Енергийната карта на Източна Европа претърпя сериозен удар, след като критичното понижаване на нивото на река Дунав принуди унгарската атомна електроцентрала „Пакш“ да спре работа. Това събитие се превърна в тревожен сигнал за региона, демонстрирайки колко уязвима е енергийната сигурност пред лицето на екстремните природни явления и недостига на вода.
В разрез с ситуацията в Унгария, българската АЕЦ „Козлодуй“ успява да поддържа стабилен ритъм, като и двата ѝ енергоблока продължават да произвеждат електроенергия на пълно натоварване. Според прогнозите на експертите, при сегашните темпове на пресъхване на реката, българската централа може да функционира без сериозни проблеми поне през следващите три седмици, макар ситуацията да остава под засилен контрол.
За да се избегне сценарият от съседната държава, българското правителство заложи на бърза дипломатическа реакция. Министърът на енергетиката Ива Петрова инициира спешни преговори с колегата си от Сърбия, Дубравка Джедович, с цел осигуряване на техническо съдействие. Основният фокус на тези разговори е използването на хидроенергийния комплекс „Джердап“, за да се регулира изкуствено нивото на Дунав в района на Козлодуй.
Тази стратегическа координация между България, Сърбия и Румъния е критична, тъй като охладителните системи на атомните реактори изискват минимален праг на водното ниво, за да работят безопасно. Поддържането на тези нива е единственият начин да се гарантира, че централата няма да бъде принудена да спре работа поради липса на охлаждаща вода.
Вътрешно в страната е обявена пълна готовност, като Министерство на енергетиката, АЕЦ „Козлодуй“, Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) работят в пълен синхрон. Целта на този единен фронт е да се предотврати всякакъв риск от срив в националната електроенергийна мрежа, докато се чака природата да стабилизира нивата на реката.
