Последните дни медийната среда бе затрупана от амбициозни заглавия относно посещението на вътрешния министър Иван Демерджиев в Съединените щати. Представянето на визитата в големите телевизионни студиа и сайтове създаде впечатление за серия от високопоставени срещи, целящи решително прилагане на санкциите по „Магнитски“ в България.
Реалността обаче се оказа далеч от медийния разказ. Оказа се, че министърът е участвал в общ форум срещу крайнолеви терористични движения, събиращ представители на 60 държави. Очакваните двустранни разговори с ключови фигури като Марко Рубио или Тод Бланш така и не се случиха, което превръща „дипломатическия успех“ в обикновено присъствие на международно събитие.
Особено спорни са твърденията за обсъждане на федерални преследвания в САЩ и прилагане на американски санкции на българска територия. Юридически това е почти невъзможно, тъй като Европейската комисия многократно е подчертавала, че санкции от трети държави не могат да се налагат в ЕС. Освен това, американското право изисква престъпленията да са извършени на тяхна територия или да засягат американски граждани, което не изглежда приложимо в конкретните случаи, които министърът е повдигнал.
Към картината се добавя и сериозното обвинение, че американските институции са били умишлено подвеждани с манипулирана информация от ГДБОП. Паралелно с това се поставят въпроси за законността на използването на данни от PNR системата за разследвания срещу политически фигури, като Делян Пеевски, което вече е обект на сигнали към европейските органи.
Тази ситуация напомня за предишните медийни кампании, свързани с разследвания като „Рико“, които бяха представени като неизбежни победи, но завършиха в тишина след съдебните решения в Ню Йорк. Подобно и сега, разликата между публичния PR и действителните правни резултати остава огромна.
