В българските магазини цените на месото продължават да растат, но зад този потребителски шок се крие една по-мрачна реалност за местните производители. Докато крайният клиент плаща повече, животновъдите се сблъскват с абсурдна ситуация – те продават продукцията си на цени, които са под себестойността, което буквално ги изтласква от пазара.
Финансовата пропаст е стряскаща: докато разходите за отглеждане на един килограм живо тегло достигат около 1,30 евро, реалната изкупна цена е сведена до 1,10 евро. Това означава, че всеки производител губи по 20 евроцента от всеки килограм, още преди месото да е стигнало до преработката или търговските рафтове. Ситуацията е още по-критична, тъй като местното производство заема едва 30% от пазара, а останалите 70% се запълват от вносни стоки, въпреки че българските ферми имат капацитет за много повече.
Един от най-големите проблеми е икономическият абсурд с европейските субсидии. Българската държава и ЕС подпомагат местните фермери, но след това преработвателите купуват месо от други европейски държави, които също са получили субсидии. По този начин местната икономика губи два пъти – първо чрез разходването на средства за подкрепа на собственото производство, а след това чрез финансиране на чужди производители чрез покупките на внос.
За да спрат този срив, свиневъдите предлагат въвеждането на квоти за изкупуване на местна суровина и фиксиране на минимална цена, по подобие на модела в Унгария. Целта е преработвателите първо да задоволят нуждите си от българско месо и едва след това да търсят допълнителни количества от чужбина. Същевременно се настоява за скъсяване на веригата между фермата и потребителя, за да се намалят излишните надценки.
Не всички обаче са съгласни с държавната намеса. Някои представители на животновъдството смятат, че административното определяне на цените е остарял механизъм. Вместо това те виждат спасението в масовото коопериране. Създаването на междусекторни кооперативи, при които фермерите са собственици на преработвателните предприятия, би им дало реален контрол върху ценообразуването и достъпа до пазара, вместо да зависят от големите търговци.
В момента се очаква решаваща среща в Министерството на земеделието и храните, където трябва да се обсъди бъдещето на целия сектор. Ставъкият е висок – продоволствената сигурност на страната. Ако тенденцията на загуби продължи, все повече ферми ще затворят вратите си, което ще направи България още по-зависима от вноса и ще застраши достъпа на гражданите до чисти и здравословни местни храни.
