Докато Европейската комисия подготвя мащабна промяна в правилата за обществени поръчки, която цели да даде предимство на местното производство, българските институции остават странно пасивни. Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) вече две години алармира, че нашите предприятия губят битката за собствения си пазар, но призивите им за диалог остават без отговор от четири ключови министерства.
Новата инициатива на Брюксел, наречена Public Procurement Act, е насочена към превръщането на публичните търгове в инструмент за икономическа сигурност. Предложението позволява на възложителите да поставят критерии за европейски произход на стоките. Ако над 50% от стойността на дадена оферта не идва от европейски или одобрени източници, тя може да бъде отхвърлена. Това е стратегически ход за намаляване на зависимостта от външни доставчици в сектори като енергетика, транспорт и високи технологии.
За България залогът е огромен. Електротехническият сектор у нас осигурява препитание на близо 57 000 души и генерира годишен оборот от 6 милиарда евро. Въпреки че българските фирми са конкурентоспособни на международно ниво, у дома те са измествани от евтин внос, често идващ от Китай или Турция. Статистиката е стряскаща: през последните две години над 60% от договорите за доставка на трансформатори са спечелени от компании, използващи неевропейско оборудване.
Според председателя на БАСЕЛ, д-р инж. Димитър Белелиев, проблемът не е в желанието за затваряне на пазара, а в липсата на равнопоставеност. Местните производители са длъжни да спазват строги екологични и технологични стандарти, които оскъпяват продукцията им, докато чуждите конкуренти често работят с по-ниски разходи и държавни субсидии. БАСЕЛ настоява публичните инвестиции – част от които са европейски средства – да създават добавена стойност именно тук, в Европа.
Въпреки че на 23 септември БАСЕЛ официално потърси срещи с министерствата на икономиката, енергетиката, транспорта и регионалното развитие, към момента няма никаква реакция. Липсата на комуникация поставя под риск хиляди работни места и бъдещето на индустриалния капацитет на страната. И докато Европа вече предприема конкретни стъпки да накара парите си да работят за собствената икономика, България изглежда все още не е направила първата стъпка към събуждането си.
