Антон Дончев пише „Време разделно“ за 41 дни в Пампорово. Тогава е на 33 години, а романът, публикуван през 1964 г., по-късно се превръща в най-разпознаваемото заглавие в творчеството му. Книгата е издадена в около 2,5 милиона екземпляра и е преведена на около 30 езика.
Писателят умира на 20 октомври 2022 г. на 92-годишна възраст. Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас, завършва право в Софийския университет и посвещава по-голямата част от живота си на исторически романи, разкази, сценарии и книги за българското минало.
Романът, който превърна историята в личен избор
„Време разделно“ разказва за драматичните събития в Родопите през XVII век. В центъра са хора, поставени пред избор между вярата, страха, принадлежността и оцеляването. Дончев изгражда повествованието чрез различни гледни точки, като сблъсква съдбите на християни и мюсюлмани и превръща историческия конфликт в разказ за човешкия избор.
Книгата получава международно внимание. През 1972 г. американската фондация „Джейн и Ървинг Стоун“ я отличава с голямата си награда за исторически роман, макар отличието по правило да е предназначено за американски автори. През 2009 г. романът заема второ място в кампанията на БНТ „Голямото четене“, след „Под игото“ на Иван Вазов.
Екранизацията „Време на насилие“ на Людмил Стайков допълнително разширява живота на романа. Филмът представя историята на големия екран и превръща образите на Манол, Караибрахим и поп Алигорко в част от трайната памет на българската публика.
Историята като памет
Антон Дончев не остава само авторът на „Време разделно“. През 1961 г. излиза първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила“. Следват „Калоян“, „Девет лица на човека“, „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ в четири тома, както и „Трите живота на Кракра“.
Той е избран за академик на Българската академия на науките през 2003 г. Сред отличията му са наградата „Балканика“ и орден „Стара планина“. Бил е почетен гражданин на няколко български града, сред които Бургас и Велико Търново.
„Всички книги, които съм написал, са изпети“, казва Антон Дончев в интервю. В това изречение има ключ към неговия почерк: историите му не са само хроника на отминали векове, а звучат като предание, което се предава от човек на човек.
Затова и „Време разделно“ продължава да се чете и обсъжда. Романът остава свързан едновременно с националната памет, с болезнените спорове около миналото и с въпроса как човек запазва себе си, когато времето го принуждава да избира.
Източници: bta.bg, old-news.bnr.bg, bntnews.bg
